Идентификация

Уважаеми Медицински специалисти,

Притежателите на разрешения за употреба на флуорохинолонови антибиотици в съгласие с Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) бихме искали да Ви информираме за риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, свързан с флуорохинолони за системна и инхалационна употреба.

Резюме

Системните и инхалаторни флуорохинолони могат да увеличат риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа.

• Условия, предразполагащи към регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушения на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и инфекциозен ендокардит.
• При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа системните и инхалаторни флуорохинолони трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза-риск и след обмисляне на други терапевтични възможности.
• Пациентите трябва да бъдат съветвани да потърсят незабавна медицинска помощ в случай на остра диспнея, новопоявило се сърцебиене или развитие на оток на корема или долните крайници.

Обща информация относно опасенията за безопасност

Флуорохинолоните са антибиотици, одобрени в Европейския съюз за лечение на някои бактериални инфекции, включително животозастрашаващи. Тъй като те могат да имат сериозни и дълготрайни странични ефекти, тяхната употреба обикновено е ограничена до инфекции, при които се счита за неподходящо да се използват други антибиотици, често препоръчвани за тези инфекции (риск, обект на ПСМС, разпространено през април 2019 г.). Флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на вероятните им ползи и рискове, включително риска от аортна аневризма и дисекация (риск, обект на ПСМС, разпространено през октомври 2018 г.).

Скорошно епидемиологично проучване [1] отчете около 2-кратно увеличение на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи системни флуорохинолони, в сравнение с пациенти, приемащи други антибиотици (амоксицилин или азитромицин).

Съобщени са няколко медицински потвърдени случаи на регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, засягащи която и да е сърдечна клапа, при пациенти, получаващи флуорохинолони с вероятна или възможна причинно-следствена връзка. Тези данни показват, че флуорохинолоните могат да причинят регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа.

В допълнение, лабораторно проучване [2] съобщава, че излагането на ципрофлоксацин е довело до разграждане на колагена в аортни миофибробластни клетки, дарени от пациенти с аортопатия, включително аортна регургитация. Това откритие дава представа за това как свързаното с флуорохинолони разграждане на съединителната тъкан може да бъде свързано с регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа. Разграждане на колагена също се предполага при свързаните с флуорохинолоните нарушения на сухожилията и аортата.

Факторите, които повишават риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушения на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и инфекциозен ендокардит.

При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа системните и инхалаторните флуорохинолони трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза-риск и след обмисляне на други терапевтични възможности.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да потърсят незабавна медицинска помощ в случай на остра диспнея, новопоявило се сърцебиене или развитие на оток на корема или долните крайници.

Kонтакт в компаниите

Моля вижте Приложение 1, неразделна част от ПСМС:

Списък на контактите на Притежатели на разрешенията за употреба на наличните на българския пазар лекарствени продукти, съдържащи флуорохинолони за системно и инхалаторно приложение.

Препратки

[1] Etminan M, Sodhi M, Ganjizadeh-Zavareh S, Carleton B, Kezouh A, Brophy JM. Oral Fluoroquinolones and Risk of Mitral and Aortic Regurgitation. J Am Coll Cardiol. 2019 Sep 17;74(11):1444-1450.

[2] Guzzardi DG, Teng G, Kang S, Geeraert PJ, Pattar SS, Svystonyuk DA, Belke DD, Fedak PWM. Induction of human aortic myofibroblast-mediated extracellular matrix dysregulation: A potential mechanism of fluoroquinolone-associated aortopathy. J Thorac Cardiovasc Surg. 2019 Jan;157(1):109-119.